Какво представляват обезпечените с активи ценни книжа
Ако например финансова компания вземе неликвиден актив, да речем заем или ипотека, и го модифицира в нещо, което може да бъде лесно продадено под формата на акция или ценна книга. Това се нарича секюритизация.
Типичен пример за това е ипотечната облигация. Нека я разгледаме малко по-подробно.
В този случай фирма „Омега инвестмънтс” е закупила известно количество облигации от баланса на банка „Бета”. Тези ипотеки са с различно качество - в пакета има както големи заеми към заемополучатели, разполагащи със значителни средства, така и по-малки заеми, дадени на по-рискови заемополучатели.
„Омега инвестмънтс” организира тези заеми в траншове с подобно качество на заема и след това разделя всяка група на дялове, които после може да продаде на инвеститори, които получават плащания (доход) на редовни интервали, когато ипотечните заеми биват изплащани от заемополучателите.
Траншовете получават рейтинги от рейтинговите агенции. Доходът от най-качествените и най-добре обезпечени траншове ще е по-малък от този, който се получава от необезпечените траншове. Причината за това е по-малкият риск от невръщане на ипотечните заеми от заемодателите.
Ипотечните облигации биват два вида - първите са обезпечени с ипотеки върху жилища (RMBS), а вторите са обезпечени с търговски сгради (CMBS). Другите видове заеми могат да бъдат секюритизирани по подобен начин - най-често срещаният от които е посредством обезпечени със заеми облигации (CLO).
Минималният размер на инвестицията в този вид ценни книжа е около 10 000 долара, затова в повечето случаи индивидуалните инвеститори придобиват достъп до този пазар чрез инвестиционен фонд.
Кой печели?
Рискът е налице при повечето ценни книжа и тези от тях, които са обезпечени с активи, не са изключение. Не забравяйте, че лошо структурираните, обезпечени с активи ценни книжа, бяха основната причина за възникването на последната световна финансова криза (2006-2008 г.).
В условия на стабилен пазар на недвижими имоти, институциите, от които произлизат ипотеките , тоест тези, които са дали първоначалните заеми, могат да извлекат печалба, като продадат заемите, които им помагат да намалят риска в своя балансов отчет.
Тези, които секюритизират заемите, също могат да извлекат печалба при определени обстоятелства. Те също така предоставят повече капитал за жилища като увеличават ликвидността на пазара поради своя апетит за все повече секюритизации на заеми.
Инвеститорите може да извлекат печалба от редовните плащания, които получават докато държат ипотечните облигации, но могат и да купуват и продават този вид облигации по всяко време. Но да не забравяме, че цената, на която те биха ги продали, може да варира в много широк диапазон (в зависимост от условията на пазара в момента на продажбата).
Имайте предвид също така, че неочаквани промени в лихвените проценти, изявления на централните банкери или политически събития могат да доведат до сериозен спад в цената на ипотечните облигации в която и да е юрисдикция. Тяхната специализирана същност също увеличава тяхната волатилност и ценовия риск.
